Швеция: Присъединяването на Северна Македония към ЕС зависи от конституционните промени

Относно опасенията на Скопие, че ако бъдат осъществени конституционните промени, България ще постави нови условия, свързани с работата на историческата комисия, шведският дипломат подчерта следното:

„Докато конституционните промени не бъдат приети, топката ще бъде в двора на Скопие. Но веднага щом бъдат приети, топката е отново в нашия двор, в двора на ЕС“. 

Това каза шведският посланик в Северна Македония Ами Ларсон-Джейн в интервю за предаването „360 степени“, предаде БГНЕС.

След като беше попитана за следващата стъпка, която Скопие трябва да предприеме, за да продължи пътя си към ЕС, Ларсон-Джейн заяви: 

„Ами, първото нещо, което трябва да се каже, което е очевидно, е, че конституционните изменения са следващата стъпка в този процес. И доколкото съм наясно с опасенията на македонската страна – опасенията за това, което предстои, от наша страна ние продължаваме да казваме: помогнете ни, за да можем да ви помогнем, защото искаме да помогнем. Докато конституционните изменения не бъдат приети, топката ще бъде в двора на Скопие. Но след като бъдат приети, топката отново е в нашия двор – в двора на ЕС, държавите членки и институциите. След това ще трябва да се уверим, че официалните преговори започват. Разбира се, ако има някакъв механизъм, който би могъл да бъде въведен, за да се изгради доверие и да се улесни това решение, това е добре дошло. Но засега топката е в полето на Скопие. Това, което искаме да видим, е, разбира се, напредък. Ние силно подкрепяме процеса на разширяване. Подкрепяме тази страна в публично декларираната ѝ цел за членство в ЕС, включително чрез нашата програма за сътрудничество в областта на реформите. Искаме процесът да продължи напред и той да бъде справедлив и основан на заслуги“.

Относно опасенията на Скопие, че ако бъдат осъществени конституционните промени, България ще постави нови условия, свързани с работата на историческата комисия, шведският дипломат подчерта следното:

„Нямам конкретни познания за тази комисия и нейната работа, това е работата на българските и македонските представители. Но мога да кажа, че е важно да седнем и да разговаряме като добри съседи. Част от добросъседските отношения е да можем да седнем и да разговаряме добросъвестно. Това е важно. За нас както самият разговор, така и срещите са европейска ценност. Историята има различни версии и мога да ви кажа, че ние в Скандинавия сме имали подобни проблеми, макар и вероятно по-назад в миналото. Не е необичайно да има различни версии на историята. Но да седнем и да разговаряме добросъвестно е европейска ценност“.

Ларсон-Джейн заяви, че никога преди не е усещала такава енергия в Брюксел, каквато усеща сега във връзка с процеса на присъединяване на Западните Балкани. 

„Много е ясно, че има силна мотивация. Тя идва от руската инвазия в Украйна и тази мотивация е налице. Председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен даде ясни инструкции на всички комисари да подготвят институциите за разширяване. Така че моето усещане е, че това се случва. Ние го подкрепяме и виждаме разширяването на ЕС като инвестиция в мир, сигурност и просперитет – и за нас. Искам стабилност на континента. Така че мисля, че е добре и за нас. Що се отнася до момента, знам, че македонците мислят, че са чували това преди. Работя по европейски въпроси от 25 години. Виждала съм, че дневният ред на ЕС е много дълъг – има толкова много въпроси, които се конкурират за вниманието на лидерите, като изменението на климата, войната, конкурентоспособността... Но когато има инерция – това е безценно, тогава трябва да се възползвате от възможността. За мен е ясно, че ЕС се готви за разширяване. Лично аз бих искала Северна Македония да е сред лидерите“, добави тя.